Човек може да си представи удивлението на Търнърстик, когато видя кого водим.

— Чарли — подсмихва се той, — сега всичко е наред. Ако на неговия Пророк имаме да благодарим за корабокрушението, ще му въздам слава.

Естествено спасените трябваше да бъдат разпитани. Търнърстик го стори по своеобразния си начин, но получаваше неизменния отговор «поп comprende»

— А кой е този, за когото още нищо не сте казали? — посочих аз мюсюлманина.

— Не знаем — гласеше отговорът.

— Как няма да знаете, като е пътувал с вас.

— Не е така. Не го познаваме, защото беше пасажер и разговаряше само с капитана.

— Но сте чули как се е обръщал капитанът към него?

— Той винаги го наричаше сахиб

Сега се обърнах директно към въпросния и го запитах за името. Облеклото му се състоеше само от риза, шалвари и елек, всичко останало бе изгубил по време на крушението. Краката бяха боси, а на остриганата глава липсваше чалмата, без която мюсюлманинът не бива да се показва пред никой. При все това той бе седнал на палубата встрани от нас със стойката на господар на кораба. Трябваше да повторя въпроса, за да отговори:

— Такъв ли е обичаят при франките, веднага да питат госта за името му? Учтивостта е твърде далеч от християните?

— Въпросът ми бе зададен с най-учтив тон. Законът ми повелява да го сторя. Всичко, което се случва на борда, трябва да бъде нанесено в корабния дневник.

— Незабавно?

— Да.

— Също и моето име?

— Разбира се.

— Тогава пиши Ибрахим.

— И как още?

— Нищо повече.

— Твоето положение и родина?

— Преживявам от това, което имам и живея в Тунис.

— Това е достатъчно.

— Тогава ме остави на мира!